Румен Потеров, д-р искусств., профессор Юго-Зап. университета “Неофит Рилски”, Болгария, Благоевград

Аккордеонная транскрипция музыкальной практики.

Оценка органных транскрипций – общее состояние.

 

В настоящей статье общим планом рассматривается место акккордеонной транскрипции в музыкальной практике. В статье обрисованы этапы развития акккордеонного репертуара в целом. Респективно прослежена связь между усоворшенствованием акккордеона как музыкального инструмента и фактурного усложнения транскрипций. В этом направленим поставлен акцент на барокковых органных произведениях в транскрипции для акккордеона. Рассматривается узкая связь интерпретации и возможности сделать оценку – подходит ли органогое произведение эпохи барокко для выполнения с двух взаимно обусловленныех позиций: первой – фактурной и второй – интерпретационной. Посколько они друг друга дополняют  и в какой то момент одна из них берет перевес над другой, то следует учесть, до какой степени это отражает и помагает выстроить общий драматургический контекст заложеного в произведение идейно-образного и эмоционального содержания, в соответсвие с особенностями эпохи и композитора. 

 

Статья печатается на болгарском языке

 

АКОР­ДЕ­ОН­НА­ТА ТРАН­С­К­РИ­П­ЦИЯ В МУ­ЗИ­КАЛ­НА­ТА ПРА­К­ТИ­КА.

СЪ­С­ТО­Я­НИЕ И ОЦЕН­КА НА ОР­ГАН­НИ­ТЕ ТРАН­С­К­РИ­П­ЦИИ –ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА

 

Ка­то ин­с­т­ру­мент от се­мей­с­т­во­то ор­га­на, акор­де­о­нът из­ми­на­ва дъ­лъг път на те­х­ни­че­с­ко раз­ви­тие, бе­ля­зан с офор­мя­не­то на две­те ос­но­в­ни акор­де­он­ни раз­но­ви­д­но­с­ти  - акор­де­он с кла­ви­ши и акор­де­он с бу­то­ни, ха­ра­к­тер­ни с ня­кои раз­ли­чия в те­х­ни­че­с­ки­те им въз­мо­ж­но­с­ти, от­на­ся­щи се до ди­с­кан­та.

   Но, не­за­ви­си­мо от фа­к­та, че по­д­ре­д­ба­та на бу­то­ни­те при вто­рия вид акор­де­о­ни съ­з­да­ва пре­д­по­с­та­в­ки за по­с­ти­га­не­то на по-го­ля­ма бър­зи­на на из­пъл­не­ни­е­то и при две­те раз­но­ви­д­но­с­ти акор­де­он­на­та ли­те­ра­ту­ра е ед­на и съ­ща (тук се имат предвид най-вече транскрипциите и различните подходи към тях, съобразно особеностите на инструмента) и по­до­б­но на дру­ги­те ин­с­тру­мен­ти тя се съ­с­тои от два ос­но­в­ни дя­ла:

· тран­с­к­ри­би­ра­на;

· ори­ги­нал­на.

Тру­д­но би мо­г­ло да се оп­ре­де­ли кой от два­та дя­ла за­е­ма ос­но­в­но мя­с­то в акор­де­он­ния ре­пер­то­ар, но до на­ча­ло­то на че­ти­ри­де­сет­те го­ди­ни на ХХ век, то­га­ва ко­га­то акор­де­о­нът окон­ча­тел­но се офор­мя ка­то ин­с­т­ру­мент, по­з­нат в дне­ш­ния му вид със съ­в­ре­мен­ни­те му ка­че­с­т­ва, свър­за­ни с те­х­ни­че­с­ки­те и из­раз­ни­те му въз­мо­ж­но­с­ти, акор­де­он­на­та ли­те­ра­ту­ра е пре­ди вси­ч­ко тран­с­к­ри­би­ра­на.

   То­ва е про­ди­к­ту­ва­но от две об­с­то­я­тел­с­т­ва, а имен­но:

1. До на­ча­ло­то на че­ти­ри­де­сет­те го­ди­ни, про­фе­си­о­нал­но­то акор­де­он­но из­ку­с­т­во е в на­ча­лен ста­дий на раз­ви­тие, при­чи­на за ко­е­то е не­съ­вър­шен­с­т­во­то му все още в те­х­ни­че­с­ко от­но­ше­ние и не­въз­мо­ж­но­ст­та на та­зи ба­за да се "кон­ку­ри­ра" с ос­та­на­ли­те кла­си­че­с­ки ин­с­т­ру­мен­ти;

2. Мя­с­то­то, ко­е­то за­е­ма в со­ци­ал­ния жи­вот.

По от­но­ше­ние на вто­ро­то об­с­то­я­тел­с­т­во Г.Гъ­лъ­бов спо­ме­на­ва, че "акор­де­о­нът (в раз­ли­ч­ни­те мо­ди­фи­ка­ции, в ко­и­то е бил кон­с­т­ру­и­ран - кон­цер­ти­на, бан­до­не­он, ръ­ч­на хар­мо­ни­ка и др.) ста­ва из­ра­зи­тел на кул­тур­ни­те и му­зи­кал­ни по­т­ре­б­но­с­ти на по­д­ти­с­на­ти­те кла­си. В не­го те ви­ж­дат въз­мо­ж­ност да осъ­ще­с­т­вят ле­с­но и до­с­тъ­п­но му­зи­кал­ни­те си ин­те­ре­си, са­ми да ин­тер­п­ре­ти­рат му­зи­ка­та, ко­я­то ха­ре­с­ват и оби­чат - гла­в­но на­ро­д­на и за­ба­в­на (тан­цо­ва), а по-къ­с­но и пре­ра­бо­т­ки на по­пу­ляр­ни пе­с­ни и пи­е­си, пи­са­ни за дру­ги ин­с­т­ру­мен­ти, за ка­мер­ни или сим­фо­ни­ч­ни съ­с­та­ви".

Из­хо­ж­дай­ки от кон­те­к­с­та на го­ре­ка­за­но­то, мо­же да се на­п­ра­вят сле­д­ни­те из­во­ди, а имен­но:

· те­х­ни­че­с­ко­то не­съ­вър­шен­с­т­во на акор­де­о­на и най-ве­че не­съ­вър­ше­на­та ба­со­ва ме­ха­ни­ка не е по­з­во­ля­ва­ла да се тран­с­к­ри­би­рат про­из­ве­де­ния, от­ли­ча­ва­щи се с по-сло­ж­на фа­к­ту­ра;

· из­пре­вар­ва­що­то те­х­ни­че­с­ко раз­ви­тие на ди­с­кан­та, в сра­в­не­ние с ба­со­ва­та част, ка­к­то и сра­в­ни­тел­но ле­ка­та кла­ви­а­ту­ра, да­ва­ща въз­мо­ж­ност за по-бърз на­ча­лен етап на ов­ла­дя­ва­не на ин­с­т­ру­мен­та е при­чи­на­та за ма­со­во­то му раз­про­с­т­ра­не­ние гла­в­но в на­ро­д­на­та и за­ба­в­на му­зи­ка, ко­е­то от своя стра­на за­дър­жа раз­ви­ти­е­то му и прeна­со­ч­ва­не­то му към по-сло­ж­ни­те жан­ро­ве, т.е. "пре­д­ра­з­съ­дъ­ци­те за ма­ло­цен­но­ст­та на акор­де­о­на и не­го­ва­та не­при­го­д­ност за про­фе­си­о­нал­на изя­ва" (Г. Гълъбов)   са при­чи­на  акор­де­он­ни­ят ре­пер­то­ар до на­ча­ло­то на че­ти­ри­де­сет­те го­ди­ни на ХХ век да е из­к­лю­чи­тел­но тран­с­к­ри­би­ран.

До то­зи пе­ри­од мо­же да се при­е­ме, че е ПЪР­ВИ­ЯТ ЕТАП в раз­ви­ти­е­то на жан­ра на акор­де­он­на­та тран­с­к­ри­п­ция.

То­зи етап се ха­ра­к­те­ри­зи­ра с ин­тен­зи­в­но­ст­та на про­це­си­те, свър­за­ни с те­х­ни­че­с­ко­то усъ­вър­шен­с­т­ва­не на акор­де­о­на, а имен­но:

1. Изо­б­ре­тя­ва­не на хро­ма­ти­ч­ния ди­с­кант, но са­мо­то за­ме­ня­не на ди­а­то­ни­ч­ни­те с хро­ма­ти­ч­ни ин­с­т­ру­мен­ти ста­ва зна­чи­тел­но по-къ­с­но ме­ж­ду два­де­сет­те и че­ти­ри­де­сет­те го­ди­ни на ХХ век. Хро­ма­ти­ч­ни­ят акор­де­он да­ва въз­мо­ж­ност за фа­к­тур­но ус­ло­ж­ня­ва­не на тран­с­к­ри­п­ци­и­те, но все още той е не­пъл­но­це­нен ин­с­т­ру­мент, за­що­то ба­со­ва­та част е из­ця­ло ди­а­то­ни­ч­на, т.е. фа­к­тур­но­то ус­ло­ж­ня­ва­не се от­на­ся един­с­т­ве­но до ди­с­кан­та;

2. Въ­ве­ж­да­не­то на хро­ма­ти­ч­на­та ба­со­ва част и кон­с­т­ру­и­ра­не­то по-къ­с­но на пе­т­ре­до­ва­та ба­со­ва ме­ха­ни­ка, ко­е­то в зна­чи­тел­на сте­пен ве­че ра­в­но­по­с­та­вя две­те ча­с­ти на акор­де­о­на - ди­с­кан­та и ба­со­ва­та част. А, то­ва от своя стра­на оз­на­ча­ва, че се ус­ло­ж­ня­ват във фа­к­тур­но от­но­ше­ние и из­пъл­ня­ва­ни­те про­из­ве­де­ния, тъй ка­то хро­ма­ти­ч­на­та ба­со­ва ме­ха­ни­ка изи­с­к­ва от са­мо се­бе си и по-ак­ти­в­но уча­с­тие на ля­ва­та ръ­ка в про­це­са на му­зи­ци­ра­не­то.

3. Въ­ве­ж­да­не­то на пе­т­ре­до­ва­та ба­со­ва ме­ха­ни­ка (с по­д­ре­д­ба на бу­то­ни­те в си­с­те­ма "Стра­де­ла"), при ко­я­то ве­че в ба­со­ва­та част се раз­по­ла­гат и го­то­ви акор­до­ви съ­че­та­ния, да­ва въз­мо­ж­ност да се из­пъл­ня­ват тран­с­к­ри­п­ции с акор­до­ва фа­к­ту­ра, из­к­лю­чи­тел­но за­с­тъ­пе­на в акор­де­он­на­та ли­те­ра­ту­ра.

По­не­же фун­к­ци­я­та на ба­со­ва­та част през то­зи етап е из­к­лю­чи­тел­но и най-вече све­де­на до ре­а­ли­зи­ра­не­то на аком­па­ни­мен­та, т.е. аком­па­ни­ра­ща, в акор­де­он­ния ре­пер­то­ар са за­с­тъ­пе­ни тран­с­к­ри­п­ции, ос­вен с акор­до­ва фа­к­ту­ра най-ве­че от хо­ра­лен тип, но и та­ка­ва с раз­вит съ­п­ро­вод, из­к­лю­чи­тел­но във вид на акор­ди.

Раз­ли­ч­ни­те ме­то­ди на фа­к­тур­но­то ус­ло­ж­не­ние ка­то: ри­т­ми­че­с­ки, хар­мо­ни­че­с­ки, ме­ло­ди­че­с­ки фи­гу­ра­ции и т.н. са би­ли мно­го сла­бо за­с­тъ­пе­ни по­ра­ди две ос­но­в­ни при­чи­ни:

· не­га­ти­в­на­та тен­ден­ция за из­пъл­не­ние на про­из­ве­де­ния, при ко­и­то во­де­ща­та ро­ля се па­да из­к­лю­чи­тел­но на ди­с­кан­та, т.е. при из­пъл­не­ни­е­то  ба­со­ва­та част е уча­с­т­ва­ла по-ря­д­ко;

· все още пре­ка­ле­но те­ж­ка­та ба­со­ва ме­ха­ни­ка, по­ра­ди ко­е­то ба­со­ва­та част по чи­с­то обе­к­ти­в­ни при­чи­ни е уча­с­т­ва­ла по-ря­д­ко в про­це­са на му­зи­ци­ра­не­то.

То­ва сла­бо уча­с­тие на ба­со­ва­та част е во­де­ло към дру­га не­га­ти­в­на тен­ден­ция, а имен­но:

ПРЕ­КА­ЛЕ­НО ОЛЕ­КО­ТЯ­ВА­НЕ НА ТРАН­С­К­РИ­П­ЦИ­И­ТЕ, т.е. та­ка на­ре­че­ни­те ОБ­ЛИ­ГА­Т­НИ ТРАН­С­К­РИ­П­ЦИИ (ПО­ПУ­ЛЯР­НИ), за ко­е­то до­при­на­сят оп­ре­де­ле­ни обе­к­ти­в­ни и су­бе­к­ти­в­ни фа­к­то­ри:

· ОБЕ­К­ТИ­В­НИ - свър­за­ни с ме­ха­ни­ка­та на акор­де­о­на и пре­ди вси­ч­ко та­зи на ба­со­ва­та част;

· СУ­БЕ­К­ТИ­В­НИ  - свър­за­ни с   ни­с­ко­то пе­да­го­ги­че­с­ко  ни­во на обу­че­ние по акор­де­он, по­ра­ди ко­е­то бол­шин­с­т­во­то от из­пъл­ни­те­ли­те са лю­би­те­ли, т.е. са­мо­у­ки, за ко­и­то ле­ка­та кла­ви­а­ту­ра (за раз­ли­ка от ба­со­ва­та) е иде­ал­на пре­д­по­с­та­в­ка тран­с­к­ри­би­ра­но­то про­из­ве­де­ние да се из­пъл­ня­ва из­к­лю­чи­тел­но и са­мо в ди­с­кан­та.

В то­зи сми­съл мо­же да се го­во­ри, че през то­зи пър­ви етап се на­б­лю­да­ва зна­чи­те­лен пре­вес на лю­би­тел­с­ки­те (не­про­фе­си­о­нал­ни) тран­с­к­ри­п­ции пред про­фе­си­о­нал­ни­те.

4. Въ­ве­ж­да­не­то на ре­ги­с­т­ри­те в ди­с­кан­та, а впо­с­ле­д­с­т­вие и в ба­со­ва­та част на акор­де­о­на, т.е. раз­но­о­б­ра­зя­ва­не на тем­б­ро­ва­та па­ли­т­ра.

То­зи етап в те­х­ни­че­с­ко­то усъ­вър­шен­с­т­ва­не на акор­де­о­на е свър­зан пре­ди вси­ч­ко с ин­тер­п­ре­та­ци­я­та, не са­мо на тран­с­к­ри­п­ци­и­те, но и на ори­ги­нал­ни­те акор­де­он­ни про­из­ве­де­ния, ка­то да­ва въз­мо­ж­ност при тран­с­к­ри­би­ра­не­то на ор­ке­с­т­ро­ви­те про­из­ве­де­ния с не­у­с­ло­ж­не­на фа­к­ту­ра да се тър­си оп­ре­де­ле­на тем­б­ро­ва иден­ти­ч­ност с ня­кои ин­с­т­ру­мен­ти от ор­ке­с­т­ро­вия съ­с­тав;

 5. Въ­ве­ж­да­не­то на тре­ти ба­сов ма­ну­ал в края на три­де­сет­те го­ди­ни на ХХ век окон­ча­тел­но из­ра­в­ня­ва те­х­ни­че­с­ки­те въз­мо­ж­но­с­ти на ди­с­кан­та и ба­со­ва­та част, но през то­зи пър­ви етап не мо­же да се го­во­ри за тран­с­к­ри­п­ции или ори­ги­нал­ни про­из­ве­де­ния с ус­ло­ж­нен ба­сов фа­к­ту­рен план, за­що­то ис­тин­с­ко­то при­ло­же­ние на тре­тия ма­ну­ал, т.нар. ме­ло­ди­ч­ни ба­си в акор­де­он­на­та му­зи­кал­на пра­к­ти­ка за­по­ч­ва през вто­рия етап, т.е. след на­ча­ло­то на че­ти­ри­де­сет­те го­ди­ни на  ХХ век.

То­ва раз­би­ра се, не оз­на­ча­ва, че  през пър­вия етап от раз­ви­ти­е­то на акор­де­он­ния ре­пер­то­ар ос­вен за тран­с­к­ри­п­ции не мо­же да се го­во­ри и за ори­ги­нал­на акор­де­он­на ли­те­ра­ту­ра. Тя съ­ще­с­т­ву­ва, но в мно­го по-сла­ба сте­пен  изя­ве­на, от­кол­ко­то тран­с­к­ри­би­ра­на­та, за ко­е­то до­при­на­сят ре­ди­ца об­с­то­я­тел­с­т­ва от обе­к­ти­вен и су­бе­к­ти­вен ха­ра­к­тер (изя­с­не­ни по-го­ре).

Спо­ред Пи­ер Гер­ва­зо­ни "пър­ва­та кон­цер­т­на пи­е­са за акор­де­он до­кол­ко­то е би­ла та­ка­ва, е ком­по­зи­ра­на от фран­цу­зой­ка. В 1836 г. Лу­ис Рай­з­нер, дъ­ще­ря на го­лям френ­с­ки акор­де­о­нен май­с­тор, из­пъл­ня­ва "по-то­ч­но сло­ж­на" пи­е­са, ком­по­зи­ра­на от нея, в го­лям кон­цер­тен са­лон в Па­риж. Та­зи ра­бо­та (те­ма с ва­ри­а­ции в ро­ман­ти­ч­но-вир­ту­о­зен стил) е би­ла на­ча­ло­то на кон­цер­т­на­та сфе­ра с мно­го обе­ща­ния".

Не­за­ви­си­мо, че пет го­ди­ни след съ­з­да­ва­не­то на акор­де­о­на от К.Де­ми­ан е ком­по­зи­ра­на пър­ва­та кон­цер­т­на ори­ги­нал­на ком­по­зи­ция, то през то­зи пър­ви етап ори­ги­нал­ни­ят акор­де­о­нен ре­пер­то­ар е в мно­го по-сла­ба сте­пен раз­вит от тран­с­к­ри­би­ра­ния, но то­зи факт со­чи и не­що дру­го, а имен­но, че про­це­сът на ут­вър­ж­да­ва­не­то на акор­де­о­на ка­то кла­си­че­с­ки ин­с­т­ру­мент е из­к­лю­чи­тел­но тру­ден и про­дъл­жи­те­лен, за­по­ч­вай­ки не­по­с­ре­д­с­т­ве­но след кон­с­т­ру­и­ра­не­то му и про­дъл­жа­ващ по­ч­ти до сре­да­та на ХХ век (по­ве­че от 100 го­ди­ни), за ко­е­то до­при­на­сят най-ве­че акор­де­он­ни­те шко­ли на Ру­сия, Ан­г­лия, Фран­ция и Гер­ма­ния.

Вто­ри­ят етап в раз­ви­ти­е­то на акор­де­он­на­та ли­те­ра­ту­ра за­по­ч­ва след на­ча­ло­то на че­ти­ри­де­сет­те го­ди­ни на ХХ век, т.е. то­га­ва, ко­га­то те­х­ни­че­с­ко­то раз­ви­тие на акор­де­о­на в об­щи ли­нии при­к­лю­ч­ва и спо­ред Г.Гъ­лъ­бов "се офор­мя ве­че ка­то ин­с­т­ру­мент със съ­в­ре­мен­ни ка­че­с­т­ва по от­но­ше­ние на те­х­ни­че­с­ки и му­зи­кал­ни въз­мо­ж­но­с­ти и по­с­те­пен­но се сдо­би­ва с ори­ги­нал­на ли­те­ра­ту­ра, ко­я­то се съ­з­да­ва в раз­ли­ч­ни­те стра­ни. Най-ва­ж­ни­те мо­мен­ти в раз­ви­ти­е­то на акор­де­о­на през то­зи пе­ри­од са:

1. За­ме­ня­не на ди­а­то­ни­ч­ни­те ин­с­т­ру­мен­ти с хро­ма­ти­ч­ни;

2. Раз­ви­тие на ори­ги­нал­на ли­те­ра­ту­ра с по-ви­со­ка ес­те­ти­че­с­ка стой­ност;

3. На­в­ли­за­не на акор­де­о­на в съ­с­та­ва на сим­фо­ни­ч­ни и ка­мер­ни съ­с­та­ви и съ­з­да­ва­не на пре­д­по­с­та­в­ки за пър­ви со­ло­ви изя­ви на кон­цер­т­ния по­ди­ум;

4. Раз­ви­тие на спе­ци­а­ли­зи­ра­на за ин­с­т­ру­мен­та из­пъл­ни­тел­с­ка те­х­ни­ка (ве­ро­я­т­но Гъ­лъ­бов има пре­д­вид ин­с­т­ру­к­ти­в­на ли­те­ра­ту­ра - Р.П.);

5. На­ра­с­т­ва­не на по­пу­ляр­но­ст­та на акор­де­о­на сред ши­ро­ки­те об­ще­с­т­ве­ни сло­е­ве и съ­ще­в­ре­мен­но ог­ра­ни­ча­ва­не на сфе­ра­та на изя­ви­те на ин­с­т­ру­мен­та в са­мо­дей­ния се­к­тор и ма­со­ва­та раз­в­ле­ка­тел­на кул­ту­ра".

   То­зи вто­ри етап, за раз­ли­ка от пър­вия, е ха­ра­к­те­рен с про­фе­си­о­нал­но­то от­но­ше­ние към акор­де­о­на - ка­то обу­че­ние, офор­мя­не на кон­цер­тен и пе­да­го­ги­че­с­ки ре­пер­то­ар с яр­ко до­ми­ни­ра­не на ори­ги­нал­на­та над тран­с­к­ри­би­ра­на­та ли­те­ра­ту­ра и из­ди­га­не про­фе­си­о­нал­ни­те ос­но­ви на акор­де­он­но­то из­пъл­ни­тел­с­ко из­ку­с­т­во.

   Но, то­зи вто­ри етап е ха­ра­к­те­рен и с то­ва, че па­ра­лел­но с ори­ги­нал­на­та ли­те­ра­ту­ра (бе­ле­же­ща зна­чи­те­лен раз­вой имен­но по­ра­ди фа­к­та, че до мо­мен­та е би­ла из­к­лю­чи­тел­но сла­бо раз­ви­та) се раз­ви­ва и жан­ра на акор­де­он­на­та тран­с­к­ри­п­ция, но все пак не с те­зи тем­по­ве ка­к­то ори­ги­нал­на­та ли­те­ра­ту­ра.

Но, раз­ли­ка­та ме­ж­ду акор­де­он­на­та тран­с­к­ри­п­ция, ха­ра­к­тер­на за пър­вия и вто­рия етап е пре­о­до­ля­ва­не­то на лю­би­тел­с­ка­та й ре­а­ли­за­ция и по­с­та­вя­не в про­це­са на тран­с­к­ри­би­ра­не­то на про­фе­си­о­нал­ни ос­но­ви, за ко­е­то до­при­на­ся из­к­лю­чи­тел­но те­х­ни­че­с­ко­то раз­ви­тие на акор­де­о­на и най-ве­че из­ра­в­ня­ва­не фун­к­ци­и­те на две­те ръ­це при му­зи­ци­ра­не­то.

Та­ка нар.  лю­би­тел­с­ки тран­с­к­ри­п­ции не из­че­з­ват от му­зи­кал­на­та пра­к­ти­ка, но па­ра­лел­но с тях се раз­ви­ват и кон­цер­т­ни­те тран­с­к­ри­п­ции.

И ако при лю­би­тел­с­ки­те тран­с­к­ри­п­ции фа­к­ту­ра­та е из­к­лю­чи­тел­но оп­ро­с­те­на и в ос­но­в­ни ли­нии фа­к­тур­но­то из­ло­же­ние при­съ­с­т­ва най-ве­че в ди­с­кан­та, до­ка­то ба­со­ва­та част из­пъл­ня­ва аком­па­ни­ра­ща фун­к­ция, то при кон­цер­т­ни­те тран­с­к­ри­п­ции фа­к­тур­но­то из­ло­же­ние е в зна­чи­тел­на сте­пен ус­ло­ж­не­но, ка­то се тър­си вир­ту­о­з­но­ст­та на из­пъл­не­ни­е­то и ка­то ця­ло е на­ли­це твор­че­с­ки­ят по­д­ход при тран­с­к­ри­би­ра­не­то на про­из­ве­де­ни­я­та …

Не­за­ви­си­мо от фа­к­та, че в на­ча­ло­то на вто­рия пе­ри­од тран­с­к­ри­п­ци­и­те се от­ли­ча­ват с по­д­чер­та­на вир­ту­о­з­ност, на ме­с­та из­ли­ш­но фа­к­тур­но­то ус­ло­ж­ня­ва­не с цел по­д­чер­та­ва­не на те­х­ни­че­с­ки­те въз­мо­ж­но­с­ти на из­пъл­ни­те­ля, впо­с­ле­д­с­т­вие то­зи не­га­тив се пре­о­до­ля­ва.

То­ва е та­ка, за­що­то в на­ча­ло­то към тран­с­к­ри­п­ци­я­та по­д­хо­ж­дат пре­ди вси­ч­ко из­пъл­ни­те­ли, чи­я­то цел е да из­тъ­к­нат со­б­с­т­ве­ни­те си те­х­ни­че­с­ки сръ­ч­но­с­ти, до­ка­то впо­с­ле­д­с­т­вие към жан­ра на акор­де­он­на­та тран­с­к­ри­п­ция се ори­ен­ти­рат и про­фе­си­о­нал­ни­те ком­по­зи­то­ри.

От на­ча­ло­то на че­ти­ри­де­сет­те го­ди­ни, акор­де­он­на­та тран­с­к­ри­п­ция заема по­ла­га­що­то й се мя­с­то и в пе­да­го­ги­че­с­кия ре­пер­то­ар, про­цес яр­ко изя­вен  по­ра­ди фа­к­та, че акор­де­о­нът, не­за­ви­си­мо от го­ди­на­та си на кон­с­т­ру­и­ра­не, е съ­в­ре­ме­нен му­зи­ка­лен ин­с­т­ру­мент, за­що­то ис­тин­с­ко­то му раз­ви­тие и по­ла­га­не про­фе­си­о­нал­ни­те ос­но­ви на обу­че­ние за­по­ч­ва имен­но през пър­ва­та по­ло­ви­на на ХХ век.

На­в­ли­за­не­то на тран­с­к­ри­п­ци­я­та в пе­да­го­ги­че­с­кия акор­де­о­нен ре­пер­то­ар е про­ди­к­ту­ва­но от две мно­го ва­ж­ни об­с­то­я­тел­с­т­ва:

· ли­п­са на ори­ги­нал­на ли­те­ра­ту­ра от ос­но­в­ни­те сти­ло­ви на­п­ра­в­ле­ния (пре­д­к­ла­си­ка, кла­си­ка, ро­ман­ти­зъм);

· ус­во­я­ва­не из­ку­с­т­во­то на най-из­ве­с­т­ни­те ком­по­зи­то­ри от раз­ли­ч­ни­те епо­хи и на ба­за­та на обо­га­те­ния ре­пер­то­ар да се съ­дей­с­т­ва за ця­ло­с­т­но­то му­зи­кал­но из­г­ра­ж­да­не на из­пъл­ни­те­ли­те - акор­де­о­ни­с­ти, да се по­ви­ша­ва му­зи­кал­на­та им кул­ту­ра и ни­во на из­пъл­ни­тел­с­ки­те уме­ния и най-ва­ж­но­то - да се раз­ви­ва усе­та им за стил.

Ес­те­с­т­ве­но, че най-до­б­ри­ят ва­ри­ант за ре­пер­то­ар е, ако в съ­с­та­ва му са вклю­че­ни из­к­лю­чи­тел­но ори­ги­нал­ни пи­е­си, ком­по­зи­ра­ни спе­ци­ал­но за то­зи ин­с­т­ру­мент, за­що­то са­мо те би­ха мо­г­ли да от­ра­зят по най-мно­го­с­т­ран­ния на­чин те­х­ни­че­с­ки­те и му­зи­кал­но-из­раз­ни въз­мо­ж­но­с­ти на акор­де­о­на.

   Раз­би­ра се то­ва е не­въз­мо­ж­но, имен­но по­ра­ди из­тъ­к­на­та­та по-го­ре при­чи­на, за­що­то един­с­т­ве­но­то сре­д­с­т­во при акор­де­о­на (а и не само при него) да се опо­з­на­ят раз­ли­ч­ни­те сти­ло­ве и на­п­ра­в­ле­ния в му­зи­ка­та и най-зна­чи­ми­те им пре­д­с­та­ви­те­ли и на та­зи ба­за да се из­г­ра­ди вер­ни­ят из­пъл­ни­тел­с­ки усет, ос­та­ва тран­с­к­ри­п­ци­я­та.

   А вер­ни­ят из­пъл­ни­тел­с­ки усет оз­на­ча­ва вяр­но тем­по, из­бор на пра­вил­на ар­ти­ку­ла­ция, ди­на­ми­ка, фра­зи­ра­не и т.н. и вси­ч­ко съ­о­б­ра­зе­но с ха­ра­к­тер­ни­те сти­ло­ви бе­ле­зи на съ­о­т­ве­т­но­то про­из­ве­де­ние.

   Про­б­ле­мът за тран­с­к­ри­п­ци­и­те, офор­мя­щи кон­цер­т­ния и пе­да­го­ги­че­с­кия акор­де­о­нен ре­пер­то­ар е свър­зан тя­с­но с ин­тер­п­ре­та­ци­я­та, ка­то фор­ма на про­я­в­ле­ние на из­г­ра­де­ния усет за стил.

   Ин­тер­п­ре­та­ци­он­ни­те въ­п­ро­си въз­ни­к­ват най-ве­че при из­пъл­не­ни­е­то на ба­ро­ко­ви­те тран­с­к­ри­п­ции. То­ва е та­ка, за­що­то:

1. Акор­де­о­нът е ин­с­т­ру­мент с ши­ро­ка ам­п­ли­ту­да на ди­на­ми­ч­ни­те въз­мо­ж­но­с­ти;

2. Ме­ха­ни­ка­та на акор­де­о­на по­з­во­ля­ва пла­в­но­то до­с­ти­га­не на раз­ли­ч­ни­те ди­на­ми­че­с­ки ню­ан­си, т.е. кре­шен­до и де­к­ре­шен­до;

3. Вне­за­п­ни ди­на­ми­че­с­ки про­ме­ни;

4. Фи­ли­ра­не на зву­ка.

Те­зи осо­бе­но­с­ти, свър­за­ни с из­раз­ни­те въз­мо­ж­но­с­ти на акор­де­о­на са по­ч­ти не­при­ло­жи­ми при из­пъл­не­ни­е­то на ба­ро­ко­ва­та му­зи­ка, ко­я­то е ха­ра­к­тер­на с т.нар. стъ­па­ло­ви­д­ни ди­на­ми­ки, за­що­то из­раз­ни­те въз­мо­ж­но­с­ти на ба­ро­ко­ви­те кла­ви­ш­ни ин­с­т­ру­мен­ти са се от­ли­ча­ва­ли в зна­чи­тел­на сте­пен от те­зи на съ­в­ре­мен­ни­те ин­с­т­ру­мен­ти.

Но, раз­би­ра се то­ва не оз­на­ча­ва, че те­зи ха­ра­к­тер­ни ди­на­ми­че­с­ки акор­де­он­ни осо­бе­но­с­ти са на­пъл­но не­при­ло­жи­ми при ин­тер­п­ре­та­ци­я­та на та­зи му­зи­ка. На­про­тив, са­мо че, с та­зи осо­бе­ност, че тря­б­ва да се по­д­хо­ж­да към тях мно­го "пе­с­те­ли­во", т.е. да се из­по­л­з­ват мно­го уме­ре­но и ви­на­ги в кон­те­к­с­та на об­що­то дра­ма­тур­ги­че­с­ко из­г­ра­ж­да­не на про­из­ве­де­ни­е­то. То­ва оз­на­ча­ва, че при­ло­же­ни­е­то им тря­б­ва да бъ­де ло­ги­че­с­ки ос­ми­с­ле­но и в уни­сон със за­ло­же­но­то в про­из­ве­де­ни­е­то идей­но-об­раз­но и емо­ци­о­нал­но съ­дър­жа­ние при от­чи­та­не ха­ра­к­тер­ни­те осо­бе­но­с­ти на ба­ро­ко­ва­та му­зи­ка (и по-кон­к­ре­т­но на съ­о­т­ве­т­ния ав­тор) ка­то ця­ло.

Въ­п­ро­сът за ин­тер­п­ре­та­ци­я­та на раз­ли­ч­ни­те тран­с­к­ри­п­ции опи­ра и до съ­о­т­ве­т­ни­те ре­да­к­ции на про­из­ве­де­ни­я­та, не­за­ви­си­мо да­ли ста­ва въ­п­рос за кон­цер­т­ния или пе­да­го­ги­че­с­ки ре­пер­то­ар.

   Про­б­ле­мът от­но­во е свър­зан с ин­тер­п­ре­та­ци­я­та на ба­ро­ко­ва­та му­зи­ка, ко­я­то се ха­ра­к­те­ри­зи­ра с из­к­лю­чи­тел­но ос­къ­д­на ин­фор­ма­ция от­но­с­но на­чи­на на из­пъл­не­ни­е­то.

   По то­зи по­вод М.Дру­с­кин спо­ме­на­ва, че "urtex-ът на Бах на нас ни се стру­ва "гол". Той оба­че не е из­г­ле­ж­дал та­къв на не­го­ви­те съ­в­ре­мен­ни­ци - те са зна­е­ли как сле­д­ва да се ар­ти­ку­ли­ра му­зи­ка­та, как да се про­из­на­ся (да се свър­з­ват или раз­де­лят зву­ци­те, да се ак­цен­ти­рат и т.н.), ка­къв е ха­ра­к­те­рът на дви­же­ни­е­то, как, най-се­т­не, да се раз­ши­ф­ри­рат ме­ли­з­ма­ти­ч­ни­те зна­ци (по­с­ле­д­ни­ят въ­п­рос все пак е бил ра­зя­с­ня­ван). За­то­ва не е би­ло ну­ж­но да се до­ба­вят по­я­с­не­ния към "го­лия" но­тен текст".

В то­зи сми­съл по­з­на­ни­е­то за ха­ра­к­тер­ни­те осо­бе­но­с­ти на ба­ро­ко­ва­та му­зи­ка ка­то ця­ло, ка­к­то и сти­ла на от­дел­ни­те ком­по­зи­то­ри е от из­к­лю­чи­тел­но зна­че­ние при ин­тер­п­ре­ти­ра­не­то на ста­рин­на­та му­зи­ка, за­що­то но­т­ни­те из­да­ния (най-ве­че ру­с­ки­те) изо­бил­с­т­ват от вся­ка­к­ви "ин­тер­п­ре­та­ци­он­ни" обо­з­на­че­ния, ко­и­то по при­н­цип не при­съ­с­т­ват в ори­ги­нал­ни­те те­к­с­то­ве на ком­по­зи­то­ри­те от та­зи епо­ха.

   Ето за­що, по от­но­ше­ние на тран­с­к­ри­п­ци­и­те от ба­ро­ко­ва­та епо­ха  из­пъл­ни­те­лят трябва да се от­на­ся с из­ве­с­т­на "до­за" кри­ти­ч­ност, за да не се сти­г­не до осъ­в­ре­ме­ня­ва­не на съ­о­т­ве­т­на­та му­зи­ка. Но, кри­ти­ч­ност без по­з­на­ния и раз­вит усет за стил е не­въз­мо­ж­но да се по­с­ти­г­не.

По от­но­ше­ние на Ба­хо­ва­та ин­тер­п­ре­та­ция М.Дру­с­кин спо­ме­на­ва още, че "за ори­ен­ти­ри слу­жат ху­до­же­с­т­ве­на­та ин­ту­и­ция и зна­ни­я­та, ме­ж­ду ко­и­то ос­но­в­но­то е - въз­мо­ж­но по-ши­ро­ко­то за­по­з­на­ва­не с Ба­хо­во­то твор­че­с­т­во ка­то ця­ло, в пъл­ния му обем, по­не­же ме­ж­ду раз­ли­ч­ни­те жан­ро­ве съ­ще­с­т­ву­ват кръ­с­то­са­ни връ­з­ки, по­ма­га­щи по-до­б­ре да се раз­по­з­нае твор­че­с­кия ме­тод на ге­ни­ал­ния май­с­тор, об­раз­на­та стру­к­ту­ра, ком­по­зи­ци­он­ни­те по­х­ва­ти - да се по­чу­в­с­т­ва ре­ал­но­ст­та на Ба­хо­вия му­зи­ка­лен свят".  

Та­зи ми­съл е ва­ли­д­на не са­мо за Ба­хо­во­то твор­че­с­т­во, но и по при­н­цип за все­ки един ком­по­зи­тор, не­за­ви­си­мо на чие сти­ло­во на­п­ра­в­ле­ние е пре­д­с­та­ви­тел.

Не­за­ви­си­мо от то­ва, да­ли по­з­на­ни­я­та са при­до­би­ти по те­о­ре­ти­чен път, тя­х­но­то за­т­вър­ж­да­ва­не е въз­мо­ж­но един­с­т­ве­но чрез не­по­с­ре­д­с­т­ве­ния до­сег с му­зи­ка­та на съ­о­т­ве­т­ния ком­по­зи­тор, т.е. чрез тран­с­к­ри­п­ци­я­та, ако не съ­ще­с­т­ву­ва ори­ги­нал­на ли­те­ра­ту­ра за да­де­ния ин­с­т­ру­мент, за­що­то чрез пре­о­до­ля­ва­не­то на раз­ли­ч­ни­те ин­тер­п­ре­та­ци­он­ни про­б­ле­ми, не­из­мен­но въз­ни­к­ва­щи при ус­во­я­ва­не­то на да­де­но про­из­ве­де­ние, из­пъл­ни­те­лят раз­ви­ва своя усет (в най-об­щия сми­съл на ду­ма­та, вклю­чи­тел­но и из­пъл­ни­тел­с­ки), ка­то в съ­що­то вре­ме усъ­вър­шен­с­т­ва и сво­е­то май­с­тор­с­т­во, а по то­зи на­чин съ­дей­с­т­ва и за раз­ви­ти­е­то на акор­де­он­но­то из­пъл­ни­тел­с­ко из­ку­с­т­во.

Раз­ви­ти­е­то на акор­де­он­но­то из­пъл­ни­тел­с­ко из­ку­с­т­во е пряк из­раз на на­ра­с­т­на­ли­те изи­с­к­ва­ния по от­но­ше­ние на акор­де­он­на­та пе­да­го­ги­ка и по­с­та­вя­не­то й на про­фе­си­о­нал­ни ос­но­ви.

А то­ва от своя стра­на ре­ф­ле­к­ти­ра пря­ко и вър­ху кон­цер­т­на­та и пе­да­го­ги­че­с­ка тран­с­к­ри­п­ция (т.е. вър­ху тран­с­к­ри­п­ци­я­та в не­й­ни­те две ос­но­в­ни на­п­ра­в­ле­ния).

Вто­ри­ят етап по от­но­ше­ние на акор­де­он­ния ре­пер­то­ар се ха­ра­к­те­ри­зи­ра с по­с­то­ян­но­то фа­к­тур­но ус­ло­ж­ня­ва­не на тран­с­к­ри­би­ра­ни­те про­из­ве­де­ния, ко­е­то е из­раз на не­пре­къ­с­на­то­то раз­ви­тие на акор­де­он­но­то из­пъл­ни­тел­с­ко из­ку­с­т­во и ма­к­си­мал­но­то из­по­л­з­ва­не на те­х­ни­че­с­ки­те и из­раз­ни­те въз­мо­ж­но­с­ти на ин­с­т­ру­мен­та, но не са­мо­цел­но, а ви­на­ги в кон­те­к­с­та на об­що­то дра­ма­тур­ги­ч­но из­г­ра­ж­да­не, в уни­сон с ав­то­ро­ва­та идея и съ­о­б­ра­зя­ва­не с ха­ра­к­тер­ни­те сти­ло­ви бе­ле­зи на твор­ба­та.

Не­за­ви­си­мо от то­ва, в за­ви­си­мост от на­со­че­но­ст­та на съ­о­т­ве­т­на­та тран­с­к­ри­п­ция (да­ли ще за­до­во­ля­ва ну­ж­ди­те от кон­цер­т­на или пе­да­го­ги­че­с­ка ли­те­ра­ту­ра) оп­ре­де­ле­но про­из­ве­де­ние мо­же да съ­ще­с­т­ву­ва в раз­ли­ч­ни ва­ри­ан­ти, ка­то на­при­мер "То­ка­та и фу­га в ре ми­нор" от Й.С.Бах.

Ува­же­ни­е­то към то­зи най-ве­лик пре­д­с­та­ви­тел на ба­ро­ко­ва­та епо­ха по­пу­ляр­но­ст­та на про­из­ве­де­ни­е­то и пъл­на­та му съ­в­ме­с­ти­мост с въз­мо­ж­но­с­ти­те на акор­де­он­на­та фа­к­ту­ра е при­чи­на то да съ­ще­с­т­ву­ва в раз­ли­ч­ни ва­ри­ан­ти - от ма­к­си­мал­но до­пу­с­ти­мо­то фа­к­тур­но оп­ро­с­тя­ва­не до въз­мо­ж­но­то ус­ло­ж­ня­ва­не, ка­то ус­ло­ж­ня­ва­не­то е свър­за­но пре­дим­но с ко­ло­ри­с­ти­ч­ни­те на­с­ла­г­ва­ния на оп­ре­де­ле­ни гла­со­ве с цел тър­се­не­то на по-го­ля­ма плъ­т­ност и обем­ност на зву­ко­во­то из­ло­же­ние, т.е. то­ва е т.нар. кон­цер­тен ва­ри­ант на съ­о­т­ве­т­на­та тран­с­к­ри­п­ция.

Ес­те­с­т­ве­но, че ос­та­на­ли­те оле­ко­те­ни тран­с­к­ри­п­ции на то­ва про­из­ве­де­ние съ­о­т­ве­т­с­т­ват на оп­ре­де­лен етап от те­х­ни­че­с­ко­то ов­ла­дя­ва­не на акор­де­о­на.

Ва­ри­ан­т­но­ст­та при тран­с­к­ри­би­ра­не­то на оп­ре­де­ле­но про­из­ве­де­ние, ос­вен съ­о­б­ра­зе­на със сте­пен­та на те­х­ни­че­с­ко­то ов­ла­дя­ва­не на ин­с­т­ру­мен­та е в пря­ка за­ви­си­мост и от съ­о­т­ве­т­на­та акор­де­он­на раз­но­ви­д­ност.